Полу-воден бозайник, ендемит намерен в Тазмания ( източна Австралия). Има човка и снася яйца. Яйцепроводите, семепроводите и пикочопроводите завършват в клоака. Хранят малките си с мляко, като млечните им жлези нямат сукални зърна. Гъстата, кафява космена покривка не пропуска вода и обхваща почти цялото тяло без човката и краката. Тя им помага да издържат на ниската температура на водата. Човката не е като на птиците, тя е сравнително мека и чувствителна (снабдена с множество нервни окончания). Живеят около 10-15 години. Дължината на тялото е около 60 см, като мъжките са малко по-едри от женските. От тези 60 см около 15 см се падат на лопатовидната им опашка. Мъжките тежат около 2 кг, а женските приблизително 1кг. Имат по пет пръста на всеки крак, които са свързани помежду си с плавателна ципа. Очите им са малки, а ушите- вътрешни без ушна мида. Живеят в дълбоки и дълги тунели под земята, където снасят яйцата си в гнездо. Друго интересно нещо при птицечовките е, че те са единствените, за които е известно, че притежават рецептори за електростатично поле. Те откриват плячката си като улавят електрически полета генерирани от мускулни контракции. Главно менюто им се състои от червеи, насекоми и ларви. Също така е важно да се отбележи, че мъжките са отровни, но само през размножителния период! Те имат големи отровни жлези, разположени в шип на задните им крака, служещи при самозащита. Когато е атакувана птицечовката "изритва" тази отрова, която съдържа поне четири токсични в-ва, които причиняват постоянна остра болка и която може да продължи със седмици. Това прави птицечовката единствения отровен бозайник! Друго удивително при птицечовката е, че е регистрирано като животното с най-много и ярки сънища!
Няма коментари:
Публикуване на коментар